Ето няколко примера за това как може да се прояви викът за помощ:
Устно:
* Директни изявления: — Вече не знам какво да правя. „Чувствам се претоварен.“
* Жалби и негативизъм: Постоянно оплакване за неща, които на пръв поглед са дребни, изразявайки прекомерен песимизъм.
* Заплахи за самонараняване или самоубийство: Те са сериозни и изискват незабавни действия.
* Косвени съвети: — Иска ми се просто да изчезна. — Може би е по-добре да съм сам.
Невербален:
* Промени в поведението: Повишено оттегляне, изолация или агресия.
* Физически промени: Пренебрегване на личната хигиена, промени в моделите на съня, промени в апетита.
* Злоупотреба с вещества: Употреба на алкохол или наркотици за справяне.
* Самонараняване: Порязване, парене или други форми на самопричинена болка.
* Промени във външния вид: Внезапни промени в облеклото, прическата или грима.
Важно е да запомните следното:
* Всеки се изразява по различен начин: Викът за помощ може да изглежда различно в зависимост от личността на човека и конкретната ситуация.
* Викът за помощ може да бъде незабележим: Понякога знаците приличат повече на шепот, отколкото на викове.
* Не всички викове за помощ са очевидни: Някои хора може да са много добри в прикриването на борбите си.
Ако смятате, че някой изпраща вик за помощ, важно е да отговорите:
* Вземете го на сериозно: Не отхвърляйте и не игнорирайте сигналите.
* Предложете подкрепата си: Кажете им, че сте до тях.
* Насърчавайте професионална помощ: Ако ситуацията е сериозна, насърчете ги да потърсят терапия или консултация.
* Слушайте активно: Осигурете им безопасно и неосъждащо пространство за разговор.
* Не ги притискайте: Позволете им да се отворят със собственото си темпо.
Ако вие сами изпитвате вик за помощ, моля, обърнете се за подкрепа към доверен приятел, член на семейството или специалист.
Запомнете, че не сте сами. Има хора, на които им пука и искат да помогнат