Отговорност на Емили:
* Изолация и отказ: Емили избира да живее в миналото, вкопчвайки се в паметта на починалия си баща и отказвайки да приеме променящите се времена. Тя се изолира от общността и избягва всякакви значими взаимоотношения, което води до изкривена представа за реалността.
* Обсебваща любов: Любовта й към Хоумър Барън, която граничи с мания, в крайна сметка води до смъртта му. Нейният отказ да го пусне и да приеме неговото отхвърляне води до нейните отчаяни действия.
* Липса на самосъзнание: На Емили й липсва самосъзнание и способност да разбере собствената си мотивация и въздействието на действията си. Това й пречи да потърси помощ или да промени поведението си.
Отговорност на другите:
* Лечението на града: Жителите на града, макар и първоначално съчувстващи, по-късно започват да осъждат и пренебрегват ексцентричностите на Емили. Техните клюки и липсата на подкрепа допринасят за нейната социална изолация.
* Отхвърлянето на Омир: Отхвърлянето на Хоумър Барън, въпреки че в крайна сметка има право, наранява дълбоко Емили и подхранва нейното обсебващо желание да го притежава.
* Патриархалното общество: Действието на историята се развива в американския юг в началото на 20 век, където от жените се очаква да бъдат покорни и зависими от мъжете, допълнително допринася за изолацията на Емили и липсата на свобода на действие.
В крайна сметка падането на Емили е продукт както на нейния собствен избор, така и на обстоятелствата около нея. Тя е в капана на своето минало, скръбта си и ограниченията на своето общество. Докато тя носи отговорност за действията си, безразличието на града и патриархалните норми на нейното време също играят важна роля в оформянето на трагичната й съдба.
Важно е да се отбележи, че „Роза за Емили“ е отворена за тълкуване. Читателите могат да се съсредоточат върху различни аспекти на историята и да направят свои собствени заключения за степента, в която Емили и други са отговорни за нейното падение. Тази сложност прави историята трайна и провокираща размисъл.