И смъртта няма да владее.
Мъртвите голи ще бъдат едно
С човека във вятъра и боровата гора.
Вятърът ще духа през него, докато извика,
Не повече, толкова студени ръце, не повече,
И след това го загрейте, докато изгори на слънце,
Докато не изгори и се движи на слънчева светлина.
Човекът ще стане слънцето и едно нещо с него, докато се върти към здрач
От ръката на онази древна нощ.
Тази бавна ръка, която го води през галактичен мрак, въртяща се към зората,
Към мрака, в който той гори като едно със слънцето към мрака навън
От една последна зора и не повече към нощта, която е изцяло негова.
И смъртта няма да владее.