Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

"Око на небето" в Сонета 18 на Шекспир: Слънчева метафора

В Сонета 18 ("Дали да те сравня на лятен ден?"), фразата "око на небето" е пряка метафора за слънцето. Шекспир използва тази поетска обиколка, за да избегне обикновената дума "слънце", издигайки небесното тяло до позиция на бдителна, божествена присъственост.

Контекст в стиха

Редът гласи: "Понякога твърде горещо окото на небето свети." Тук интензивността на слънцето е недостатък в лятния ден – може да е твърде жестко, твърде мимолетно или засенчено от облаци. В контраст, "вечното лято" на любимият няма да избяга. Метафората служи централния аргумент на сонета: красотата на природата е непълен и преходен, но стиховете на поемата могат да безсмъртят по-съвършена, умерена красота.

Защо "Око"?

Изборът на "око" предполага зрение, съзнание и проучване. Небето гледа; слънцето вижда всичко. Въпреки това дори това всидовно око е подложено на излишност ("твърде горещо") и потьмъкване ("често неговото златно лице се засенчава"). Любимият, запазен в поезията, избяга цикъла на упадък, който управлява дори небесата.

Поезия

Related Categories