Поезията е език, концентриран до най-мощната си форма – там, където звук, образ, ритъм и смисъл се сливат, за да създадат преживяване, което обхожда анализа и удря пряко в нервната система.
Тя не се определя чрез рима, метъра, разделянето на редовете или темата. Тя се определя чрез интензивността на вниматието – към момент, чувство, нещо, тишина – и майсторството, което прави това вниматие заразно.
Стихотворението е машина, направена от думи (Уилямс), която преустройва вътрешния свят на читателя. То може да бъде сонет, списък за пазар, вик, шепот, математическо доказателство в стих. Ако направя познатото чуждо и чуждото познато – ако промени въздуха в стаята – то е поезия.
Поезията е изкуството на необходимото слово.