"Наказание в детската градина" на Камала Дас (от "Лято в Калкута", 1965) превръща малка školна дисциплина в портрет на институционално насилие над детската психика.
Дас, пионерка индианска англоезична поетеса, последователно изследва женската телесна автономия и патриархалния контрол. Тук тя разширява този фокус към детството: детската градина – официално "градина на деца" – става първият място на системна регулация. Формата на свободен стих отразява разстройените емоции; енжамбмантът създава бездахна срочност, подражавайки бързащите мисли на наказаното дете.
Стихотворението обвинява не просто учител, а система, която бърка конформност с образование.