Например стихотворение, което използва много официален и издигнат регистър на думите, може да създаде усещане за сериозност или величие, докато стихотворение, което използва много неформален и разговорен регистър на думи, може да създаде усещане за интимност или познатост. Регистърът на думите на стихотворение може също да се използва за създаване на ирония или хумор, като се използва език, който е неочакван или неуместен.
Ето няколко примера за различни регистри на думи в поезията:
* Официално и високо:
* „Чувал съм камбаните в полунощ,
Овладяване на въздуха,
И видях утрото да настъпва,
Сребърно-сладък и рядък."
(Алфред, лорд Тенисън, „In Memoriam A.H.H.“)
* Неформално и разговорно:
* "Аз съм скитащ човек, аз съм хазартен човек,
Аз съм самотник, аз съм скитник,
Аз съм бунтар, аз съм роувър."
(Ханк Уилямс, "I'm a Ramblin' Man")
* Иронично или хумористично:
* "Комендантският час бие звънеца на раздялата,
Мъчещото стадо се вие бавно над леята,
Орачът се връща към дома си с уморен път,
И оставя света на мрака и на мен."
(Томас Грей, „Елегия, написана в селски църковен двор“)
Регистърът на думите на едно стихотворение е важен елемент в създаването на цялостния смисъл и ефект на стихотворението и може да се използва за създаване на разнообразие от различни тонове и атмосфери.