Уилям Шекспир създава значително стихотворно творчество, включително 154 сонетове и нарративни поеми като Венус и Адонис и Изсилването на Лукреция. Неговата поезя е под влиянието на класическата литература (Овид, Виргилий), английските поетични традиции (Чосър, Спенсър), системата на покровителство (граф Саутхемптън) и културната атмосфера на елизabethанския ренесанс. Личният опит, темите за любов, време, красота и смъртност също оформят неговия стих.
Шекспировият поетски глас е синтез на традиция и иновация, коренен в епохата му, но говорящ до днес.