Deus ex machina е литературен прием, в който привидно неразрешим проблем внезапно и неочаквано се разрешава от външна сила или събитие. В Дванадесета нощ това устройство се използва под формата на писмо, което разкрива истинската самоличност на Себастиан, брат близнак на Виола, за когото се предполага, че е загинал при корабокрушение в началото на пиесата. Писмото, написано от Антонио, приятеля на Себастиан, пристига в решаващ момент от сюжета, точно когато Виола е на път да бъде принудена да сключи нежелан брак със сър Андрю Агучийк. Разкритието за оцеляването на Себастиан не само разрешава конфликта между Виола и сър Андрю, но и поставя началото на щастливия край на пиесата.
Използването на deus ex machina от Шекспир в Дванадесета нощ е било обект на много критичен дебат. Някои критици твърдят, че устройството е евтин и изкуствен начин за разрешаване на сюжета, докато други твърдят, че това е необходим и ефективен начин да се доведе пиесата до задоволителен край. В крайна сметка използването на deus ex machina е въпрос на личен вкус и всеки читател трябва сам да реши дали го намира за приемливо сюжетно средство или не.