Огден Нъш „Ловецът“ сатиризира ловната култура чрез абсурдност. Ловецът бреже по „темна джунгла“, търсейки:
Стихът подвежда хищник-жертва динамиката: ловецът преследва безвредни, антропоморфизирани същества вместо опасна дивчина. Нъш насмешкува ловецките претенции – търсене на „трофеи“, които са нелепи, а не грозови. Юморът идва от противопоставяне на мачистката риторика на лова с комично беззъбна добыв. Накрая, това е лека критика на човешката доминиране над природата, предполагаща, че „ловът“ често е представяне на власт над беззащитните.