В първата строфа поетът описва обстановката като „тъмна джунгла“, където главният герой (вероятно ловецът) броди. Но вместо да ловува свирепи животни, той търси „тигри без зъби“ и „носорози без рога“.
Във втората строфа стихотворението получава обрат. Ловецът започва да търси животни с човешки черти или поведение. Той иска да намери зайци, носещи монокли, прасета, свирещи на барабани, и хипопотами, носещи бюсти (бельо, използвано от викторианските жени).
С напредването на поемата става ясно, че ловецът не търси традиционни трофеи или плячка. Вместо това изглежда, че е на причудливо приключение, търсейки нетрадиционни и безсмислени животни.
Поемата закачливо подкопава конвенционалната концепция за лов, като заменя опасните животни с безобидни и дори комични същества. Правейки това, Огдън Неш внася хумор и ирония в концепцията за лов.
Това стихотворение илюстрира остроумния стил на Неш и умението му да се подиграва на обществените норми и очаквания. Той създава закачлива атмосфера, докато нежно се подиграва на ловците, които биха могли да дадат приоритет на рядкостта на улова пред действителния акт на лов и приключение.