Четирите поетични режима на Шекспир: Кога стихът, прозата, римата и сонетите се сменят
Шекспир не пише в един режим – той разполага с четири стратегически. Преходите между тях сигнализират психологически или социални транзиции.
- Бял стих (неримован ямбичен педаметър). Стандарт за благородници, трагедия, високи емоции. Естествен речеви ритъм, издигнат. Монолозите на Хамлет, Макбетов „Утре“.
- Римован стих (куплети, сонети, песни). Ритуални моменти: пролози, епилози, магични сцени (Санна нощ феи), формално приключване. Създава артистизъм, запомняемост, ритуален oseщаемост.
- Проза. Ниска комедия (Фалстаф), безумие (Офелия), писма, реализъм, цинизъм. Гъвкава, разговорна, класова марка. „Проза = говорене на истината“ често.
- Сонети (14 реда, ABAB CDCD EFEF GG). Вградени в пьеси (Ромео и Жулиет споделен сонет, 1.5) или самостоятелни. Концентриран аргумент/чувство в тисково съдове.
Стратегични смяни
- Лиър преминава от стих към проза, когато разумът му се кроши.
- Хамлет използва проза с Розенкранц/Гилдънстърн (цинизъм), стих с Хорацио (доверие).
- Феите говорят в римован тетраметър; смъртните в бял стих – светове, разделени от метъра.
- Споделеният сонет (Ромео + Жулиет) прави тяхната първа среща колаборативно стихотворение.
Режим = мислене. Метричните избори на Шекспир са характерологични избори.