Елизабетанската епоха е свидетел на забележително разцветане на драма и стих. Патронажът на кралица Елизабет I привлича писатели и актьори при двора. Публичните театри — Глобъс, Роуз — правят драмата масово развлечение, пускайки Шекспир, Марлоу и Джонсън. Междувременно поезията процъхва със Спенсър, Сидни и Даниел, изследвайки любов, природа и философия в сонети и епос. Културата диша креативност.