Поезията се определя чрез своята умишлена употреба на форма — редови прекъсвания, строфи, ритъм, метър — които създаватISTINCT структурален рамка. Прозата (романи, есета, статии) следва граматически изречения и параграфи без изискван ритмичен модел.
Поезията често се опира тежко на фигуративен език — сравнения, метафори, олицетворение, символизъм — за да създаде жива образност и да предаде сложни идеи сбито. Прозата може да използва такива устройства, те не са дефизираща характеристика.
Поезията цени езикова икономия; всяка дума е избрана за максимален ефект и резонанс. Прозата може да варира широко в дължина и не изисква същия ниво на компресия.
Поезията често цели да извика дълбоко емоционален отговор и да изкуе лична връзка с читателя. Докато прозата може да задрасне читатели, емоционален резонанс не винаги е нейна основна цел.
Поезията често е отворена за множествени интерпретации, покани лично размишление. Прозата има тенденция да бъде по-експлицитна в значението си, макар литературната проза да приема и амбiguoстност.
Поезията използва звукови устройства — алтерация, асонанс, консонанс, повторение, енджамбман — за да подсили ритъма и значението. Прозата може да ги използва субтилно или изобщо.
Границата не е абсолютна — прозаични стихове, поетична проза — но намерението към форма, компресия и звукова текстура остава белег на поезията.