В „Най-доброто училище“ Д.Х. Лоуренс създава настроение на позитивно, оптимистично изненада към образованието. Далеч от очакваните мрачни институционални критики, стихът изобразява училището като убежище, където:
Говорещият прославя радостта на откриването, красотата на природата като клас и трансформиращата сила на образователна среда, която уважава природата любопитност на детето. Тонът е ентусиазиран, изненадан, ценящ — писмо с любов към идеята, че училището може да бъде място на освобождение, а не на ограничение.
Лоуренс, който известно мразил собствената си формална школа, тук си представя нейния антипод: „най-добро училище“, където образование означава разкриване, а не формиране.