Поемата започва с описание на стадо диви коне, тичащи на свобода в необятната шир на пампасите, откритите пасища на Южна Америка. Неруда използва ярки образи и сетивни детайли, за да създаде усещане за страхопочитание и учудване при вида на тези великолепни животни. Той описва техните „гривасти вратове“ и „силни флангове“ и начина, по който „разтърсват земята“, докато галопират през равнините.
Поетът също използва персонификация, за да придаде на конете човешки качества. Той ги описва като "господари на вятъра" и "господари на земята", предполагайки, че имат специална връзка с природните елементи. Това олицетворение служи за издигане на конете и подчертаване на тяхната важност и значение в естествения свят.
В поемата Неруда прави паралели между конете и човешкия дух. Той предполага, че конете представляват свободата, страстта и необузданите сили на природата, които съществуват във всички нас. Стихотворението се превръща в медитация върху човешкото желание за свобода и важността да прегърнем нашата дива и необуздана страна.
Неруда също използва конете като символ на бунт и съпротива срещу потисническите сили. Той описва как конете "счупват юздите си" и "разкъсват земята", предполагайки, че те са символи на освобождение и неподчинение. Тази интерпретация е особено уместна в контекста на политическия активизъм на Неруда и неговия ангажимент към социалната справедливост.
„Коне“ е силно и вълнуващо стихотворение, което слави красотата и силата на природния свят и несломимия дух на свобода и бунт. Използването на ярки образи, персонификация и символика на Неруда създава богата и многопластова поема, която резонира дълбоко с читателите и ги кани да размишляват върху собствената си връзка с естествения свят и собствения си стремеж към свобода и освобождение.