Версовете „Тогава слаб е мъжът, силата не да устои / Да направи слабото тяло и кръвта волята си силна гребен...“ са проговорени от Братушка Лоуренс в Действие 2, Сцена 3 (не Действие 1, Сцена 3).
Той размишлява за човешката слабост и силата на красотата, докато събира треви – неговите „злобни бурове и драгоценни сокови цветове“. Говорът установява неговата философска природа: той вижда двойствения потенциал във всичко (лек/отрова, добродетел/порок), предвещайки ролята си в съдбата на влюбените. Травите стават метафора за човешката природа: благодат и груба воля съществуват заедно.