Източници на Шекспир за Юлий Цезар: Плутарх & Суетониус
Шекспир не базира Юлий Цезар на един поетов труд. Вместо това, той черпи преимуществено от два големи исторически източника:
- Плутархови Животи на благородните Гръци и Римляни (конкретно живатите на Юлий Цезар, Брут и Марк Антоний), достъпни през английския превод на Томас Нортъ от 1579. Това дава нарративния гръбнак, портретите на героите и много драматични сцени.
- Суетониев Животи на дванадесетте кесари (особено Живот на Юлий Цезар), който доставя цветни анекдоти, физически детайли и битови специфики, обогатяващи драмализацията.
Шекспир компресира времеви линии, измисля сцени (като срещата на заговорници в шатра) и засилва риториката — но историческият скелет идва преобладаващо от тези два римски биографи.