Защо Шекспир е написал "Дванадесета нощ": Пет убедителни теории
Шекспир не оставил дневник, така че заключаваме неговите мотиви за Дванадесета нощ (ок. 1601–02) от исторически контекст и самата пiesa.
- Навигиране през пуританска цензура: Пуританите се противят на "профан" театьр. Комедия от остроумие, романтика и объркване на идентичност – без очевидна верска сатира – преминава под радара, докато зарадва публиката.
- Голяма аудиторна приносност: Тя балансира високо романтично (Виола/Орсино), ниско комично (Сър Тоби/Малволио), словоплей, музика и крос-дресинг – нещо за грондлинги и галанти заедно.
- Изследване на текучестта на любовта: Маскировката създава еднополово притежание (Оливия/Цезарио), полово объркване и лудостта на любовта – философска игра под фарса.
- Класическа омагьо: Структурата ехо на Плаутовия Менехми и италианската комедия дель арте: близнаци, объркване на идентичност, изкачени слуги. Шекспир издига формата.
- Дворцово представление и покровителство: Вероятно написана за Дванадесета нощ (6 януари) дворцовско веселие. Лорд Чеймбърлейнс Мън имат покровителството на Елизабет I; праздничният, суверсивен-но-безопасен тон на пiesaта пасва на случая.
Тези фактори са допълнителни, а не изключващи се. Шекспир пише за своята трупа, публиката си, покровителите си и своето собствено артистично еволюция – всички едновременно.