1. Пуритански ограничения: По времето на Шекспир пуританското влияние в Англия налага определени ограничения върху театралните представления. Тези ограничения ограничават възможностите на драматурзите да представят религиозни теми или да се отдадат на прекомерна сатира. Тъй като „Дванадесета нощ“ е комедия, изпълнена с остроумие, романтика и погрешни самоличности, може би е послужила като начин за Шекспир да преодолее тези ограничения и все пак да осигури забавление на публиката.
2. Привличане на широка публика: Дванадесета нощ е пиеса, която отговаря на широк кръг от интереси на публиката. Той включва елементи на романтична комедия, социална сатира, остроумна игра на думи и преобличане, което го прави приятно за различни социални класи и вкусове. Намерението на Шекспир може да е било да създаде разнообразна и универсално привлекателна творба, която да резонира с различни сегменти от елизабетинското общество.
3. Изследване на любовта и идентичността: Дванадесета нощ се задълбочава в темите за любовта, объркването и плавността на идентичността. Пиесата представя случаи, в които героите приемат маскировки, което води до погрешни самоличности и романтични заплитания. Някои учени предполагат, че Шекспир е изследвал философски идеи за природата на любовта и как нашите възприятия и разбирания за хората могат да бъдат повлияни от външни фактори като външен вид и социални роли.
4. Почит към класическите комедии: Структурата и темите на Дванадесета нощ показват прилики с древните римски и гръцки комедии. Шекспир може да е черпил вдъхновение от тези класически източници, особено от произведенията на Плавт и Теренций, които често включват погрешни самоличности, маскировки и сатиричен хумор.
5. Развлечения и покровителство: Смята се, че „Дванадесета нощ“ е написана около 1601-1602 г., по време на период, когато театралната трупа на Шекспир, хората на лорд-шамбелана, се радва на покровителството на кралица Елизабет I. Вероятно е Шекспир да е написал тази пиеса специално за представление в двора, като се грижи за предпочитанията на монарха и нейното обкръжение.
Важно е да се отбележи, че тези причини не са взаимно изключващи се и учените често предлагат множество фактори, които биха могли да повлияят на решението на Шекспир да напише „Дванадесета нощ“. Без категорични исторически доказателства, истинските мотиви зад 创作 на Шекспир могат да бъдат само предмет на текущ анализ и интерпретация.