„Реката през март“ на Тъд Хюс ярко изобразява дивата, буйна енергия на река по време на пролетен оттоп. Говорителят се обръща към реката като „ревещ гигант“, „див кон“ с „грива от пяна“ и „зъби от камък“ – животински, мощен, вечен в движение, счупвайки се над скали и дървета.
Стихът улавя природата на динамичната непроменливост: топенето на лед надува реката в трансформаторна сила. „Гласът“ на реката подсказва агенция, пеейки, докато преодолява пречките – свързвайки естествената сила с човешкия творчески импулс. Хюс смесва остра наблюдателност с майсторска образност за дълбоко поетично преживяване.