Морска тревога на Мейсфийлд олицетворява жаждата за морско избягване:
Трябва да слязам отново към морето, към самотното море и небето,
И всичко, което моля, е голям кораб и звезда, да го управлява...
И въртянето на kormилoто и песента на вятъра и треперенето на бялото парус...Трябва да слязам отново към морето, за повика на течещата вълна
Е див повик и ясен повик, който не може да бъде отхвърлен...Трябва да слязам отново към морето, към бродящия цыгански живот,
Към пътя на гълата и пътя на кита, където вятърът е като заточен нож...
Три строфи: неумолим повик, сензорно пътешествие, цыганска свобода.