Лисандра не извършва активна помста в стихотворението. Неяната „помста“ е подсказана: след като Лисандър изхвърля вещите ѝ и омъжнява Хермия, нейният дух ще преследва къщата. Стихотворението предполага пребиваващо присъствие като постфактум справедливост – не represailles, а привидно свидетелство, което отказва да бъде изтрито.