Говорителят наблюдава мъж, загубил всичко, седящ край поток, неподвижен „когато мухите идат“. Последните два реда импликират, че ако той можеше пак да усеща – мухи, вода – би се подвижил. Но е „твърде изтощен“, за да намери енергия да усеща; твърде далеч от себе си, пленен в страдане, той вече не усеща какво се случва с него.