Его трипинг (тъй може би има причина) на Ники Джовани (1972) е **тур де форс на черната женска самопотвърждение**. Основни теми:
Говорият се идентифицира като „Ники-Роза“, после се разширява: „Раждах се в Конго / Отидох до плодно полумесеце и построих Сфинкса.“ Тя претендира цялата африканска/черна история като лична биография.
„Толкова съм хיפ, че дори грешките ми са правилни.“ „Аз съм красив.“ „Аз съм страхотен.“ Не арогантност – **репаративна**. Контрарести на векове на обесценяване.
Признава борба („Болна бях… загубих… обърках“) но отказва жертвената роля: „Не ще умра / Ще преживея / Ще процъфтявам.“
„Искам да видиш красотата в теб / И да обичиш кожата, в която си.“ Превръща лично потвърждение в общностна покана.
Референции към Египет, Сахара, Нил, Нефертити, Ханибал, Исус, Алах – **прецентриране на чернотата като извор на цивилизацията**, а не маржин.
„Его трипинг“ не его – е **възстановяване**. Черна жена казва: Аз съм мерката.