- Ономатопея: Използването на думи, които имитират звуците, които описват, като „жужене“ или „съскане“.
- Алитерация: Повтарянето на съгласни звуци в началото на думите, като например „Питър Пайпър кълна кисели чушки“.
- Асонанс: Повтарянето на гласни звуци в непосредствена близост, като например „Котката седна на постелката“.
- Съзвучие: Повтарянето на съгласни звуци в края на думите, като „нощ“ и „светлина“.
- Ритъм: Моделът на ударените и неударените срички в поетичен ред.
- Метър: Редовният модел на ударени и неударени срички в стихотворение.
- Пич: Височината или низостта на звука.
- Тембър: Качеството на звука, което го отличава от други звуци със същата височина и сила.
Акустичните поети могат също да използват неезикови звуци, като музикални инструменти или ежедневни шумове, в своите стихове.
Целта на акустичната поезия е да създаде сетивно изживяване за слушателя, което е едновременно приятно и провокиращо размисъл. Акустичните стихотворения могат да се харесат на хора от всички възрасти и произход, независимо от тяхното разбиране за традиционните поетични форми.
Ето няколко примера за акустични поеми:
- "Гарванът" от Едгар Алън По
- "Jabberwocky" от Луис Карол
- "Пустата земя" от Т.С. Елиът
- "Вой" от Алън Гинсбърг
– „Конкретни стихотворения” от Арам Сароян
- „Звукови стихотворения“ от Джон Кейдж
- "Аудио изкуство" от Лори Андерсън
Акустичната поезия е жизненоважна и развиваща се форма на изкуство, която продължава да разширява границите на това, което може да бъде поезията.