Ето няколко причини, поради които „Псалом на живота“ не се счита за дидактическа поема:
1. Липса на изрични инструкции:
За разлика от дидактическите стихотворения, които предоставят конкретни учения или насоки, „Псалом на живота“ не предлага ясен списък с морални уроци или инструкции. Вместо това, той насърчава читателите да обмислят различни аспекти на живота и да намерят своите собствени значения.
2. Липса на наративна структура:
Дидактичните стихотворения често използват наративна структура, за да предадат своите учения. Те могат да разкажат история или да представят морал в измислена или алегорична обстановка. За разлика от това в „Псалом на живота“ липсва традиционен разказ. Това е по-близко до лирично размишление или част от вдъхновяващо писане.
3. Фокус върху индивидуалното изразяване:
Акцентът в „Псалм на живота“ е върху личното прозрение и индивидуалната трансформация, а не върху директното разпространение на учения. Лонгфелоу насърчава читателите да намерят своя собствен път и да живеят живота си автентично.
4. Лирични качества:
„Псалом на живота“ има силно лирично качество, белязано от своя ритъм, метър и фигуративен език. Стихотворението се занимава повече със създаването на поетично преживяване и предизвикването на емоции у читателя, отколкото с предоставянето на ясни инструкции.
Като цяло, въпреки че „Псалм на живота“ предлага ценни прозрения за живота и може да има морално повдигащ ефект върху читателите, той не съответства на конвенционалните характеристики на дидактична поема. По същество това е част от вдъхновяващ стих, който приканва към интроспекция и насърчава положителния подход към живота.