Птицата, някога „блестяща от живот“, сега лежи безжизнена, песента й е замлъкнала завинаги. Говорителят прави паралели между съдбата на птицата и смъртността на всички живи същества, включително и хората. Той разсъждава върху преходността на живота и безмилостния ход на времето, което в крайна сметка слага край на всяко съществуване.
Стихотворението засяга и идеята за пътуването на душата след смъртта. Говорителят се чуди дали духът на птицата е намерил убежище в царство отвъд физическия свят. Той поставя под съмнение природата на съзнанието и възможността за задгробен живот, размишлявайки къде е изчезнала „искрата на битието“ на птицата.
В цялото стихотворение Хоуп използва ярки образи и метафоричен език, за да предаде темите за смъртта и загубата. Той описва смъртта на птицата като „внезапно, ужасно нещо“ и сравнява мимолетната природа на живота с „падащо листо“. Стихотворението завършва с трогателен размисъл за неизбежността на смъртта, която очаква всяко живо същество, независимо от красотата и значението му.
В „Смъртта на птица“ А. Д. Хоуп представя трогателна медитация върху темите за смъртността, преходността на живота и мистериите около смъртта и отвъдния живот.