В стиховете тъка, мисли неовагени,
Стихотворение изниква от ума ми.
С перо в ръка, задавам темпа,
Създавам строфи, всяка свой простор.Избирам думите си с най-голяма грижа,
Рисовам картини, ярки и рядко срещани.
Метафори танцуват, сравнения блестят,
Докато занаятам поетична мечта.Емоции текат, река длабока,
От радост до скръб, правя скока.
Разкривам душата си, в всеки ред,
В надежда думите ми ще се сплетут.С всеки строф, намирам гласа си,
Резонирайки, правя избора си.
Ритъм се образува, мелодия истинска,
Насочва читатели, и мен, и теб.Оформя стихотворението, давам му форма,
Докато стои високо, поетична буря.
Свидетелство за моето поетично изкуство,
Отражение на биещото ми сърце.В това стихотворение аз съм, наистина аз,
Споделям същността си, освобождавайки я.
Защото поезията е безграничен полет,
Където думите разпалват безкрайната нощ.
Самореферентно стихотворение за акта на писане на поезия — идентичност, кована през езика.