От ума ми изниква стихотворение.
С химикалка в ръка задавам темпото,
Създаване на строфи, всяка със собствено пространство.
Подбирам думите си с най-голямо внимание,
Рисуване на картини, ярки и редки.
Метафорите танцуват, сравненията блестят,
Докато създавам поетична мечта.
Емоциите текат, река дълбока,
От радост към тъга, правя скок.
Разголвам душата си във всеки ред,
С надеждата думите ми да се преплитат.
С всяка строфа откривам гласа си,
Резониращ, правя своя избор.
Форми на ритъм, истинска мелодия,
Насочване на читателите, както аз, така и вие.
Аз оформям стихотворението, придавам му форма,
Докато се изправи, лирична буря.
Свидетелство за моето поетично изкуство,
Отражение на биещото ми сърце.
В това стихотворение аз съм наистина аз,
Споделям същността си, освобождавам я.
Защото поезията е безкраен полет,
Където думите запалват безкрайната нощ.