1. Повторение :Нтиру започва стихотворението с повтарящата се фраза "Аз съм бедняк", незабавно установявайки темата и подчертавайки бедното състояние на говорещия. Това повторение продължава през цялата поема, осигурявайки ритмична структура, която засилва чувството на отчаяние у говорещия.
2. Сравнения :Ntiru използва сравнения, за да направи сравнения между бедното съществуване на говорещия и различни обекти или сценарии. Например репликите „Аз съм тънък като гребло / И сух като кост“ ефективно предават физическия упадък на говорещия, докато сравнението с „празен чувал“ подчертава дълбокото му чувство за празнота.
3. Метафори :Стихотворението съдържа богати и емоционални метафори, които разширяват сравнението отвъд обикновеното повърхностно ниво. Например Нтиру нарича говорещия „сянка на човек“ и „призрак на мен“, което предполага, че бедността го е лишила от неговата идентичност и човечност.
4. Персонификация :Ntiru олицетворява абстракции като "бедност" и "глад", като им дава усещане за свобода на действие. Тази техника засилва потискащата сила, която бедността упражнява върху говорещия, и подчертава нейните дехуманизиращи ефекти.
5. Изображения :Стихотворението е изпълнено с ярки образи, които предизвикват силни сетивни преживявания. Например описанието на говорещия на „подути крака“ и „болки в ставите“ създава висцерално усещане за неговата физическа болка. По подобен начин контрастът между „студени, празни стаи“ и „пищни пиршества“ ярко илюстрира рязкото неравенство, пред което е изправен.
6. Антитеза :Ntiru съпоставя контрастиращи образи и идеи, подчертавайки различията и несправедливостите, преобладаващи в обществото. Например, той контрастира тежкото положение на оратора с екстравагантността на богатите, създавайки чувство на възмущение и морално възмущение.
7. Хипербола :Говорителят използва хипербола, за да подчертае интензивността и степента на своето страдание. Реплики като „Аз живях хиляда години / В тази тъмна бездна“ и „стомахът ми ръмжи като див звяр“ предават непосилната природа на неговите преживявания и безмилостната хватка на бедността.
Използвайки тези литературни средства, Ричард Нтиру изработва трогателна и провокираща мисъл стихотворение, което дава глас на бедните и маргинализираните, хвърляйки светлина върху спешната нужда от социална промяна.