Поема: „Дърводелец, пощади онова дърво!“ (1837) – ранно американско екологично лирично произведение.
Говорият се изправя пред дърводелец, който се заема да сруби стара дъб. Той моля за живота ѝ, разказвайки лична история: детска игра под клоновете, игри на сестрите, майчини поцелуи, бащина ръка на кората. Дървото е жив архив на семейни спомени.
Природата като наследство. Прогресът (секира) не трябва да изтрива жива история. Поема предвижда 19-вековния консервационизъм (Торо, Мюир) и резонанса днес: каквото унищожаваме, загубваме завинаги.
На 音楽 от Хенри Расел (1837) → огромен хит. вдъхновява кампании за пазене на дървета. Една от първите американски поеми, оформяващи защита на природата като морален дълг.