Първоначално Проктър е представен като погрешен и донякъде арогантен индивид. Той има тайна връзка с Абигейл Уилямс, млада жена, която по-късно обвинява няколко невинни хора в магьосничество, включително съпругата на Проктър, Елизабет. Проктър първоначално се колебае да се изправи срещу лъжите на Абигейл и да запази репутацията на семейството и общността си.
С напредването на пиесата обаче моралният компас на Проктър започва да се измества. Той става все по-разтревожен от несправедливостта и истерията, обзели Салем. Той осъзнава, че неговото мълчание и бездействие са допринесли за ескалиращата криза.
Ключов момент в пътуването на Проктър настъпва по време на изпита му в съда. Той решава да разкрие истината за връзката си с Абигейл, надявайки се да разкрие нейната измама и да сложи край на процесите върху вещиците. Това решение демонстрира растящото му чувство за морална отговорност и готовност да пожертва репутацията си в името на справедливостта.
Докато пиесата достига кулминацията си, самосъзнанието на Проктър се задълбочава още повече. Той се изправя срещу миналите си грешки и приема ролята си в разгръщащата се трагедия. Той разбира, че първоначалният му избор да се включи в аферата с Абигейл е допринесъл за мрежата от лъжи и манипулация, която е впримчила общността.
В последните си мигове Джон Проктър показва непоклатима почтеност и смелост. Въпреки огромните шансове, натрупани срещу него, той избира да отстоява това, което е правилно, и отказва да признае фалшиво магьосничество. Неговото неподчинение срещу корумпирания съд и готовността му да се изправи пред последствията от действията си илюстрират неговата дълбока морална трансформация.
Така в хода на пиесата Джон Проктър научава за способността си за измама и морална слабост, но също така открива своята вътрешна сила, чувство за справедливост и способност за изкупление.