Пейн отговаря за проверката и ремонта на външния корпус на LAFFF, докато е в свободно падане, работа, която изисква високо ниво на умения и прецизност. Докато историята се развива, Пейн става все по-обсебен от работата и ефектите й върху психическото му състояние. Той изпитва халюцинации и видения на странни и извънземни същества и развива силен страх от височини и открити пространства.
Докато състоянието на Пейн се влошава, той се доверява на своята колежка, жена на име Мерилин. Мерилин се опитва да му помогне и дори му предлага да потърси професионална консултация. И все пак Пейн става все по-откъснат от реалността и започва да се съмнява в истинската природа на своето съществуване.
Историята достига връхната си точка, когато Пейн губи хватката си, докато извършва дейности по поддръжката на екстериора на LAFFF и започва да се носи в космоса. Докато е изправен пред сигурна смърт, той преживява момент на дълбоко осъзнаване и постига състояние на просветление. Историята завършва с това, че Пейн прегръща съдбата си и се отказва от страховете си, като в крайна сметка надхвърля ограниченията на физическото си съществуване.
В обобщение, LAFFF изследва темите за отчуждението, психичното здраве и екзистенциалната природа на човешкия опит в дистопична среда. Чрез пътуването на главния герой Филип К. Дик предизвиква читателите да поставят под въпрос границите на реалността и ролята на индивида в една сложна и непрекъснато променяща се вселена.