1. И двете са фонетични азбуки. Това означава, че техните символи представляват звуци, за разлика от логограмите (които представляват думи) или сричките (които представляват срички).
2. И двете азбуки са азбучни, което означава, че съдържат символи, представляващи съгласни и гласни звуци. На английски 26-те букви от азбуката представляват:
* 21 съгласни звука:b, c, d, f, g, h, j, k, l, m, n, p, q, r, s, t, v, w, x, y, z
* пет гласни звука:a, e, i, o, u
В клинописните знаци могат да се използват като сричкови, азбучни или логографски. Въпреки това, той съдържа предимно символи, представляващи сричкови звуци. Това е очевидно от шумерския клинописен текст, който се състои предимно от сричково писане, с редки логограми за общи думи и понятия.
3. И двете азбуки се пишат отляво надясно. Това не беше случаят с ранната семитска адаптация на клинописното писмо, писано отдясно наляво, но това стана практика, когато езикът по-късно беше заимстван и адаптиран от индоевропейските писари като хетите и лувийците, които пишат от ляво наляво точно.
Съществуват обаче и някои съществени разлики между английската азбука и клинописната азбука:
1. Английската азбука има само 26 букви, докато клинописната азбука има стотици символи. Това е така, защото те са сричкови и логографски.
2. Английският е написан със знаци, представляващи отделни звуци, докато клинописът е предимно написан със знаци, представляващи комбинация от съгласни и вокални компоненти.
3. Клинописът е една от най-старите писмени системи в света, докато английският съществува едва от около 1000 години.