1. Процесове на вещици и истина :Пиесата се върти около процесите на вещици в Салем, където хора са били обвинявани и преследвани въз основа на призрачни доказателства и слухове. По ирония на съдбата процесът, насочен към разкриване на истината, води до осъждане на невинни хора. Тази ирония подчертава крехкостта на истината и опасностите от прибързани преценки, основани на недостатъчни доказателства.
2. Фалшиви обвинения и чистота :Много герои в пиесата отправят фалшиви обвинения срещу другите, подхранвани от лични обиди или желания. Иронията обаче се крие във факта, че тези обвинители често се представят за добродетелни и морално справедливи. Този контраст между техните действия и изповяданата им праведност подчертава лицемерието и измамата, преобладаващи в общността.
3. Изповедта и изкуплението на Джон Проктър :Джон Проктър, уважаван човек в Салем, първоначално отрича участието си в магьосничество, за да защити съпругата си Елизабет. По ирония на съдбата, неговото признание, което той вярва, че ще го изкупи и спаси живота му, в крайна сметка води до неговото осъждане и екзекуция. Тази ирония подчертава сложността на човешката природа и последствията от моралните избори.
4. Силата и уязвимостта на Абигейл Уилямс :Абигейл Уилямс, главният обвинител в процесите, придобива огромна власт и влияние благодарение на своите обвинения. Силата й обаче е изградена върху лъжи и измама, което я прави уязвима за изобличение и провал. Тази ирония подчертава преходния характер на властта и крехкостта на социалните йерархии.
5. Колективна лудост и рационалност :Общността на Салем изпада в масова истерия по време на процесите на вещици, като много хора следват сляпо обвиненията без критична мисъл. По ирония на съдбата, тези процеси се провеждат под прикритието на законност и справедливост, контрастиращи с ирационалността, която обхваща града. Този конфликт между рационалността и колективната лудост илюстрира податливостта на човешките общества към манипулация и страх.
6. Арогантността и невежеството на Данфорт :Съдия Данфорт, председателстващият магистрат на съдебните процеси, се гордее със своя авторитет и непоколебима вяра в закона. Арогантността му обаче го заслепява за несправедливостите и пропуските в процедурите. По ирония на съдбата неговият стремеж към справедливост води до съдебна грешка, подчертавайки опасностите от безконтролната власт и догматичните вярвания.
7. Разобличаването и разкриването на Абигейл :В последния акт на пиесата се разкрива истинската същност на Абигейл, разкривайки нейната манипулация и измама. Това разкритие обаче идва твърде късно, тъй като щетите вече са нанесени. Този обрат на събитията подчертава темата за забавеното правосъдие и последиците от непроверената злоба.