1. Акцент върху първичните източници: Ранке е известен с мотото си "wie es eigentlich gewesen" ("както всъщност беше"). Той смята, че историците трябва да се стремят към обективност, като разчитат на първични източници - оригинални документи, писма, дневници и разкази на очевидци - за реконструкция на миналото. Той наблегна на щателното изследване и критичния анализ на тези източници, като се отдалечи от разчитането на вторични разкази и исторически разкази, които бяха преобладаващи по негово време.
2. Научен подход към историята: Ранке донесе научен подход към историята, подчертавайки важността на доказателствата, анализа и логическите разсъждения. Той виждаше историята като отделна област на изследване със собствени методологии и строги стандарти за доказване. Този подход помогна да се издигне историята от литературно или философско начинание до по-строга академична дисциплина.
3. Фокус върху политическата история: Работата на Ранке се фокусира предимно върху политическата история, особено върху историята на европейските държави. Той имаше за цел да разбере политическата динамика, борбите за власт и международните отношения от миналото. Неговите обширни изследвания върху Реформацията и италианския Ренесанс предоставиха богата представа за тези периоди и поставиха основата за бъдещи изследвания.
4. „Училището на Ранкеан“: Влиянието на Ранке е толкова значително, че той създава „школа“ на историческата мисъл. Неговите ученици и последователи, известни като "ранкеанци", възприемат методите му и разпространяват идеите му в цяла Европа. Те допринесоха за развитието на историческите изследвания в различни страни и оформиха ландшафта на историческите изследвания.
5. Значение на контекста: Ранке подчерта важността на разбирането на историческите събития в техния специфичен контекст. Той вярваше, че събитията не трябва да се оценяват по съвременни стандарти или ценности, а трябва да се анализират в рамките на тяхното време. Този подход помогна да се избегнат анахронизмите и да се насърчи по-задълбочено разбиране на миналото.
6. Наследство: Наследството на Ранке е огромно. Неговият акцент върху първичните източници, научните методи и разбирането на контекста продължава да бъде крайъгълен камък на историческите изследвания днес. Работата му е повлияла на поколения историци и е допринесла значително за еволюцията на дисциплината.
Докато подходът на Ранке е критикуван заради фокусирането му върху политическата история и потенциала му за европоцентризъм, неговият принос в областта на историята е неоспорим. Той се смята за основополагаща фигура в развитието на съвременната историография и работата му продължава да вдъхновява и информира историците по целия свят.