Леополд фон Ранке (1795–1886) е широко признат като основател на съвременната историческа методология. Неговият подход превърна историята от литературно заетност в ригозна академична дисциплина.
Неговата известна девиз, „wie es eigentlich gewesen“ („какво всъщност се случило“), обобщава егото натагане за използване на оригинални документи — писма, дневници, очевидски свидетелства, официални записи — и поддаването им на внимателен критичен анализ, вместо да се разчита на вторични нарративи.
Ранке издигна историята до наука, изискващи доказателствена анализ, логическо обосноване и отделни методологии за верификация на източници.
Той се съсредоточи върху европейска държавна политика, битки за власт и международни отношения — особено Реформацията и италианския ренесанс — разглеждайки държавата като основен двигател на историята.
Неговите студенти, известни като „ранкеанци“, разпространиха неговите методи през европейските университети, оформяйки историческите изследвания глобално за поколения.
Ранке твърдеше, че събитията трябва да се анализират в рамките на своето време, а не да се съдият по съвременни стандарти, за да се избегне анахронизъм.
Ригорът на първичните източници, научен метод и контекстуален анализ остават ъглови камъни на историографията. Докато по-късни критики отбелязват евроцентризъм и тесен политически фокус, неговоснователно влияние е неоспоримо.