Старогръцки философи:
* Аристотел (384-322 пр.н.е.): Въпреки че често се разглежда като "средно място" между емпиризма и рационализма, Аристотел силно подчертава наблюдението и опита в своите научни и философски изследвания. Той вярваше, че знанието идва от комбинация от сетивен опит и разум.
* Епикур (341-270 пр.н.е.): Последовател на Демокрит, Епикур се фокусира върху ролята на сетивното възприятие в разбирането на света. Той вярваше, че цялото знание произтича от сетивни впечатления и отхвърляше съществуването на вродени идеи.
Ранни модерни философи:
* Франсис Бейкън (1561-1626): Бейкън се смята за баща на съвременния емпиризъм. Той се застъпва за строг, индуктивен подход към придобиването на знания, разчитащ на наблюдение, експериментиране и събиране на емпирични данни. Той вярваше, че науката трябва да се провежда чрез внимателно наблюдение и експериментиране, което води до разработването на нови теории, основани на доказателства.
* Джон Лок (1632-1704): Известният аргумент на Лок е, че умът е "tabula rasa" (празен лист) при раждането, което означава, че цялото знание произлиза от опита. Той прави разлика между първични качества (присъщи на обектите, като форма и размер) и вторични качества (субективни възприятия като цвят и миризма).
Други важни фигури:
* Томас Хобс (1588-1679): Въпреки че не е строг емпирик, Хобс подчертава ролята на сетивния опит при формирането на нашето разбиране за света.
* Джордж Бъркли (1685-1753): Бъркли беше радикален емпирик, който твърдеше, че единствените неща, които можем да знаем със сигурност, са собствените ни възприятия. Той прочуто заяви, че „да бъдеш означава да бъдеш възприеман“.
Ключови приноси на ранните емпирици:
* Фокусирайте се върху опита като източник на знания: Това поставя под въпрос традиционния акцент върху разума и вродените идеи.
* Акцент върху наблюдението и експериментирането: Това постави основите на съвременните научни методи.
* Отхвърляне на абстрактни спекулации: Ранните емпирици се стремят да обосноват знанието в осезаема реалност.
* Развитие на теории за възприятието и природата на ума: Тези идеи повлияха на последващата философска и психологическа мисъл.
Важно е да запомните, че терминът „ранни емпирици“ е свободен и тези философи са имали различни възгледи. Въпреки това всички те споделят фундаментален ангажимент към идеята, че опитът е основният източник на знания.