Ранни емпирицисти: От Аристотел до Хюм
Емпиризмът – погледът, че знанието произхожда от сензорен опит – прослежава непрекъсната линия от античността през Британските емпирицисти, които оформят съвременната философия и наука.
Антични фундаменти
- Аристотел (384–322 пр.Хр.): „Нищо в инteleкта, не първо в усещанията.“ Знание от усещане + индукция.
- Епикур (341–270 пр.Хр.): Всяко възприятие е истинно; грешката лежи в интерпретацията. Атомистичен емпиризъм.
- Секстус Емпирик (ок. 160–210 сл.Хр.): Пирониански скептицизъм – придръжане на съдие; само явления са познаваеми.
Британските емпирицисти (Ранна модерност)
- Френсис Бейкън (1561–1626): Novum Organum – индуктивен метод, отхвърляне на „идоли“, фундамент на експерименталната наука.
- Томас Хобс (1588–1679): Материалист; цялата мисъл = сензорно изчисление; номинализъм.
- Джон Лок (1632–1704): Essay Concerning Human Understanding — tabula rasa; прости/сложни идеи; първични/вторични качества.
- Джордж Беркли (1685–1753): Esse est percipi – идеализъм; съществуват само уми и идеи.
- Дейвид Хюм (1711–1776): Радикален емпирицист – впечатления/идеи; проблем на индукцията; пълен теория на себе си.
Ключови приноси
- Прехвърляне от врождени идеи → опит като източник на знание.
- Фундамент на научния метод (Бейкън).
- Психология на възприятието (Лок, Беркли, Хюм).
- Граници на знанието (Скептицизъм на Хюм).