Ето някои от основните му приноси:
* Теория на модернизацията: Лърнър беше ключова фигура в развитието на теорията за модернизацията, която се опитваше да обясни процеса на социална и икономическа трансформация от традиционни към модерни общества. Той твърди, че ключът към модернизацията е разпространението на "емпатия" – психологически капацитет за разбиране и връзка с хора извън непосредствения социален кръг. Той вярва, че средствата за масово осведомяване играят решаваща роля за насърчаване на съпричастност и насърчаване на модернизацията.
* Отминаването на традиционното общество: Неговата книга от 1958 г. „Отминаването на традиционното общество:Модернизиране на Близкия изток“ е забележителна работа в областта на модернизационните изследвания. В него той разглежда ролята на комуникацията и масмедиите в модернизацията на Близкия изток. Той твърди, че възходът на масмедиите, особено радиото и вестниците, трансформира традиционните общества, като излага хората на нови идеи, ценности и опит.
* Комуникация и политическо развитие: Изследванията на Lerner се фокусират върху връзката между комуникацията и политическото развитие. Той вярва, че растежът на средствата за масово осведомяване, особено на телевизията, е от съществено значение за насърчаване на гражданското участие и демократичните ценности. Той също така изследва ролята на комуникацията за насърчаване на националната идентичност и насърчаване на социалното сближаване.
* Медиите и формирането на обществено мнение: Работата на Lerner също допринесе значително за разбирането на медиите и общественото мнение. Той твърди, че медиите играят решаваща роля за формирането на общественото мнение и влиянието върху политическото поведение. Той вярва, че медиите могат както да информират, така и да манипулират общественото мнение, което прави от съществено значение гражданите да бъдат критични потребители на медийно съдържание.
Работата на Lerner е едновременно възхвалявана и критикувана. Въпреки че неговите идеи са влиятелни в областта на комуникацията, модернизацията и политическото развитие, те също са обвинявани, че са прекалено опростени, евроцентрични и детерминистични. Въпреки това неговият принос остава важен за разбирането на ролята на комуникацията в социалната и политическата промяна.