Основни източници: Това са разкази от първа ръка или доказателства от периода, който се изучава. Те са най-ценните улики, тъй като осигуряват пряка връзка с миналото. Примерите включват:
* Писмени документи: Дневници, писма, държавни архиви, правни документи, вестници, брошури, лични сметки, дневници за пътуване, договори, карти и др.
* Визуални източници: Снимки, картини, скулптури, рисунки, филми, видеоклипове, артефакти и др.
* Устна история: Интервюта с хора, преживели изследваните събития.
* Материални обекти: Инструменти, оръжия, дрехи, мебели, бижута, керамика и др.
Вторични източници: Това са разкази за миналото, които са написани от историци или други учени. Те често разчитат на първични източници, но предоставят анализ, интерпретация и синтез на информацията. Примерите включват:
* Книги: Биографии, истории, научни статии и др.
* Статии в списания: Академични публикации, които представят резултати от изследвания.
* Уеб сайтове: Образователни уебсайтове, уебсайтове на исторически общества и др.
Други улики:
* Археологически доказателства: Разкопки на обекти за разкриване на артефакти, структури и други останки.
* Екологични доказателства: Анализ на почва, полени, дървесни пръстени и други данни за околната среда.
* Езикови доказателства: Анализ на езика, диалектите и промените в езика във времето.
* Генетични доказателства: ДНК анализът може да се използва за проследяване на произхода и моделите на миграция.
Критична оценка: Историците не са просто колекционери на улики; те също така ги оценяват критично, за да определят тяхната надеждност и автентичност. Те вземат предвид фактори като:
* Пристрастие на автора: Авторът имаше ли някакъв личен интерес да представи определена версия на събитията?
* Контекст: Какъв е историческият контекст, в който е създаден източникът?
* Цел: Защо е създаден източникът?
* Точност: Информацията в източника точна и съвместима ли е с други източници?
Важността на контекста:
Историците признават, че всяка следа трябва да се разбира в рамките на нейния исторически контекст. Те разглеждат социалните, икономическите, политическите и културните фактори, които са оформили изучаваните събития. Това им позволява да правят информирани тълкувания и да избягват анахронични преценки.
В крайна сметка целта на историка е да използва всички налични улики, за да изгради последователен и завладяващ разказ за миналото. Те се стремят да бъдат обективни и безпристрастни, но също така признават, че историята е непрекъснат процес на тълкуване и повторно тълкуване.