Една от централните теми на историята е начинът, по който пушенето може да служи като форма на самолечение. За Джим пушенето е начин да се справи със стреса и тревогите на ежедневието. Той описва пушенето като начин за „забавяне на нещата“ и за „държане на света на разстояние“. Тази идея е подсилена от факта, че навикът за пушене на Джим е предизвикан от конкретни събития, като стресиращо интервю за работа или труден разговор с приятелката му.
Историята обаче също така предполага, че пушенето може да има отрицателни последици за идентичността и самовъзприятието. Джим е наясно, че навикът му да пуши е нездравословен и че това е източник на безпокойство за приятелката му. Той също така изпитва чувство на срам и вина за пушенето си и постоянно се опитва да го скрие от другите. Това предполага, че пушенето може да бъде източник на конфликт и вътрешна борба, тъй като може едновременно да осигури комфорт и да причини дистрес.
Историята изследва и социалните аспекти на тютюнопушенето. Джим описва приятелството и чувството за общност, което изпитва сред другите пушачи. Той намира утеха във факта, че има други, които споделят неговия навик и разбират трудностите и удоволствията от пушенето. Историята обаче също така предполага, че това чувство за общност може да бъде изолиращо, тъй като може да създаде бариера между пушачи и непушачи.
В крайна сметка „Пушачи“ е сложно и нюансирано изследване на ролята на тютюнопушенето в идентичността и самовъзприятието. Историята не предлага лесни отговори, но дава провокиращ размисъл поглед към начините, по които пушенето може да повлияе както положително, така и отрицателно на живота ни.