Влияния върху музикалното развитие на Йозеф Хайдн
Франц Йозеф Хайдн (1732–1809) синтезира удивителна масив от влияния в стила си „Баща на симфонията“:
- Италианска опера (Неаполитанска школа): Речитатив, арии, ансамблени структури.
- Венска класическа традиция: Акцент върху яснота, баланс и формална елегантност.
- Свещена/църковна музика: Миси, оратории, литургични форми, вкоренени в католическата традиция.
- Европейска фолклорна музика: Мелодични и ритмични материали от хърватски, унгарски и австрийски фолклорни традиции, даващи земна жизненност.
- Предшественици-композитори: Дълбоко изучаване на творбите на Й.С. Бах, Хендел, Глук и К.Ф.Е. Бах.
- Ранни ментори: Никола Порпора (вокал/композиция) и Карл Дитерс фон Дитерсдорф (изпълнение/композиция).
- Венската музикална екосистема: Вибриращ общност от изпълнители, меценати и издатели, позволяваща експерименти и дисеминация.
Гениалността на Хайдн лежи в дестилирането на тези разнородни потоци в последователен, иновативен език, който директно оформя Мозарт, Бетовен и цялата класическа епоха.