Реалистичните съвременници на Артър Милър: Уилям Индж
Уилям Индж (1913–1973) стои като третият главен американски реалистичен драматург до Артър Милър и Тенيسي Уилямс – „Триadă на американския реализъм от средата на XX век.“
Ключови произведения
- Върни се, малка Шеба (1950)
- Пикник (1953, Пулитъра)
- Автобусна спирка (1955)
- Тъмната на горните стъпала (1957)
- Загуба на рози (1959)
Реалистични черти
- Среда на Средозападна Америка/малки градове (Канзас, Оклахома).
- Работнически / ниско-средни герои.
- Теми: сексуално подтискане, самотност, провалени мечти.
- Тихо разорение – без театрални пиротехники.
- Чеховски субтекст: това, което не се казва, е най-важното.
Защо не другите?
- Торнтън Уайлдър: Метатеатрален (Нашият град, алегоричен – не строг реализъм.
- О’Нил: Експресионистски корени; по-късен реализъм, но по-ранно поколение.
- Хелман: Мелодраматична структура; политически дидактицизъм.
- Одетс: 1930s пролетарски; по-полемски.
Индж, Милър и Уилямс представят домакински, психологичен, поетичен реализъм на своя пик от средата на XX век.