Двамата джентълмани от Верона стои като една от най-ранните комедии на Уилям Шекспир, вероятно написана между 1589 и 1593 г. Пьесата показва младия драматург да експериментира с теми и приеми, които по-късно ще развие пълно: кросс-дресинг героини, верни приятели, изпитани от любов, гора като трансформативно пространство и изкупителната сила на прощението.
Въпреки че се счита за по-малко зряла от по-късните комедии на Шекспир, пiesaта въвежда ключови елементи на неговата драматургическа лексика: находчивата героиня (Джулия), верният слуга (Лонс и неговата крадеща сцена куче Краб), и гората като пространство, където социалните конвенции се разтварят. Тя също съдържа едно от най-ранните ползвания на устройството "bed trick" и изследва напрежението между мъжка приятелскка и романтична любов – тема, преразглеждана в Венецианският trgovec и Зимната приказка.