Защо авторите използват поток на съзнанието: 7 ефекта, невъзможни в конвенционалното разказване
Авторите прилагат поток на съзнанието, за да постигнат ефекти, невъзможни в традиционното разказване:
- Нефилтрирано вътрешно състояние: Напрям достъп до предвербалните мисли — асоциации, фрагменти, усещания, спомени, наводнящи същевременно.
- Психологичен реализъм: Подражава на реалната когниция: нелинейна, повторна, сензорна, емоционална, ирационална.
- Субъективно време: Минало/настояще/бъдеще се сбиват; Пръстовият бисквит на Пруст, моментът на съществуване на Улф.
- Глас на героя: Идиолект, синтаксис, ритъм = характер (40-страничното непунктуационно изречение на Моли Блум).
- Тематично олицетворяване: Форма = съдържание (Бенджи на Фолкнър: безвремеви, сензорен = когнитивно увреждане).
- Поглъщане на читателя: Изисква активно сътворичество; липса на филтър на разказвача.
- Формална иновация: Разбива конвенциите за изречение, параграф, глава — разширява възможностите на романа.
Ключови произведения
- Джойс — Улис (1922), Финеганс уейк (1939)
- Улф — Мисс Далоуей (1925), Към маяка (1927)
- Фолкнър — Шумът и яростта (1929)
- Дороти Ричардсън — Пътешествие (1915–38), пионер