1. За създаване на определен тон или настроение :Като внимателно избира кои детайли да включи и изключи, авторът може да създаде специфичен тон или настроение за своето писане. Например, автор може да избере да включи подробности, които предизвикват усещане за мистерия или напрежение, или може да избере да пропусне подробности, които биха създали усещане за комфорт или познатост.
2. За фокусиране на вниманието на читатела :Пропускайки определени детайли, авторът може да привлече вниманието на читателя към конкретни детайли, които иска да подчертае. Това може да помогне за създаване на усещане за фокус и яснота, а също така може да помогне за насочване на тълкуването на текста от читателя.
3. За създаване на усещане за реализъм :Пропускайки определени детайли, авторът може да създаде усещане за реализъм в своето писане. Това е така, защото реалният живот често е пълен с непълна информация и неочаквани събития и пропускането на подробности може да помогне за възпроизвеждането на това чувство на несигурност.
4. За създаване на усещане за тайнствеността :Пропускайки определени детайли, авторът може да създаде усещане за мистерия или интрига. Това може да задържи читателя ангажиран с текста и да ги накара да се върнат към него, за да научат повече.
5. За създаване на усещане за двусмислеността :Пропускайки определени подробности, авторът може да създаде усещане за неяснота или множество възможни интерпретации. Това може да насърчи читателите да мислят критично за текста и да стигнат до собствени заключения.
В крайна сметка, решението кои детайли да бъдат включени и пропуснати в даден текст е въпрос на авторски избор. Авторите трябва внимателно да обмислят целта на своето писане и ефекта, който искат да създадат, за да вземат най-добрите решения за това кои детайли да включат и да изключат.