Художествената проза на Яп често ангажира колониалната и постколониалната история на Сингапур – Сатељът на сянката изрично, другите имплицитно. Неговата нехудожествена проза носи ученска ригорост към формирането на Сингапур и неговата болезнена сепарация от Малайзия. Двойната практика предполага писател, който използва художествената литература за изследване на това, което историята не може да изрази пълно, и историята за заякоряване на това, което фантазията представя.