Публикации на Алберт Ридел: Германска филология (1905–1932)
Алберт Ридел е немски филолог, специализиран в старонемски, староанглийски и ранна германска литература. Неговият пилните изход (1905–1932) представя фундаментална учене в средновековните германски студии.
Основни работи
- Старовисоконемски библейски глоси (1905) – Старовисоконемски библейски глоси.
- Староанглийската версия на страданията (1907) – Староанглийски пасионален нарратив.
- Към синтаксиса на Хелианд (1908) – Синтаксис на Хелианд (старсаксонска евангелска хармония).
- Изследванията за Киневулф (1910) – Учене за Киневулф (англосаксонски поет).
- Към критиката на Беовулф епос (1911) – Критично изследване на Беовулф.
- Позицията на поезия на крал Ротев в германската литература история (1912) – Крал Ротев в германската литература история.
- Старфренските Марини легенди (1913) – Старфренски Марини легенди.
- Песните на Еда (1914) – Песни на Поетичната Еда.
- Германската литература от 1875-1918 (1919) – Германска литература 1875–1918.
- Германската поезия в световната война (1921) – Германска поезия в Първа световна война.
- Германската литература на настоящето (1922) – Съвременна германска литература.
- История на германската литература от най-ранни времена до настоящето (1923) – История на германската литература от произход до настояще.
- Германският език (1924) – Германският език.
- Германска граматика (1925) – Германска граматика.
- Германски речник (1926) – Германски речник.
- Германски фолклор/етнография (1927) – Германски фолклор/етнография.
- Германска културна история (1928) – Германска културна история.
- Германска интеликтуална история (1929) – Германска интеликтуална история.
- Германска литература история в изображения (1930) – Илюстрирана германска литература история.
- Германска литература история за чуждестранни (1931) – Германска литература история за чуждестранни аудитории.
- Германска поезия в чужди езици (1932) – Германска поезия в чужди езици.
Значение
Работата на Ридел обхваща филологична прецизност (глоси, синтаксис, текстова критика) до разاسъщи културни истории. Неговите Беовулф и Хелианд изследвания остават цитирани; неговите прегледи оформят германското литературно образование за десетилетия. Траекторията от текстуален микро-анализ до макро-история огледала еволюцията на дисциплината в ранния 20 век.