Стихотворението е написано в свободен стих, а редовете често са кратки и накъсани. Това придава на стихотворението усещане за неотложност и предава емоционалното състояние на говорещия. Езикът също е много директен и говорещият не се свени да изрази скръбта си.
Стихотворението завършва с думите на говорителя, че те никога няма да забравят деня, в който е починал техният любим човек. Поемата е силно и вълнуващо изследване на скръбта и улавя усещането за загуба и изолация, които могат да дойдат със смъртта.
Ето по-отблизо някои от образите и символиката в стихотворението:
* Лед и сняг: Ледът и снегът в стихотворението представляват студа и изолацията, които говорещият чувства. Те са и символ на смъртта, тъй като се свързват със зимата и края на живота.
* В капан: Говорещият се чувства като в капан в замръзнал свят и не може да избяга от болката на скръбта си. Това се предава чрез използването на думите „в капан“ и „замразен“.
* Спешност: Кратките, накъсани редове на стихотворението му придават усещане за неотложност. Това предава емоционалното състояние на говорещия и показва как той се бори да се справи със скръбта си.
* Пряк език: Езикът в стихотворението е много директен и говорещият не се свени да изрази скръбта си. Това е очевидно в реплики като „Никога няма да забравя деня, в който умря“ и „Изгубен съм без теб“.
17 февруари е силно и вълнуващо изследване на скръбта и улавя усещането за загуба и изолация, които могат да дойдат със смъртта.