1. Отмъщението :Абигейл изпитва неприязън към Джон Проктър, който отхвърли нейните ухажвания. Обвинявайки него и неговите съучастници в магьосничество, тя може да го накаже и да съсипе репутацията му в обществото.
2. Сила и авторитет :Абигейл признава силата, която идва с това да бъдеш централна фигура в процесите на вещици. Като отправя обвинения, тя може да манипулира другите и да придобие контрол над живота им, превръщайки се в мощна и влиятелна фигура в Салем.
3. Социален натиск :Атмосферата в Салем по време на процесите на вещиците е силно напрегната и много хора бързо вярват и подкрепят обвиненията. Абигейл може да се почувства принудена да се съобрази и да участва в лова на вещици, за да избегне самата тя да бъде етикетирана като вещица.
4. Страх и истерията :Процесите върху вещици създават среда на страх и параноя, в която хората са склонни да обвиняват другите без солидни доказателства. Абигейл може да бъде повлияна от тази истерия и наистина да вярва, че тези, които обвинява, са виновни за магьосничество.
5. Чувство за справедливост :Абигейл може наистина да вярва, че действа в най-добрия интерес на общността, като идентифицира онези, които възприема като заплахи за социалния ред. Тя може да възприема действията си като форма на справедливост и защита на невинните.
6. Самосъхранение :Обвинявайки другите, Абигейл отклонява вниманието от собственото си съмнително поведение и аферата, която е имала с Джон Проктър. Тази стратегия й позволява да се защитава и да поддържа социалното си положение.
7. Лични обиди :Абигейл може да има лични оплаквания срещу определени лица в общността и използва процесите на вещици като възможност за уреждане на стари сметки и точно отмъщение.
Важно е да се отбележи, че мотивацията на Абигейл е сложна и многостранна и действията й са повлияни от комбинация от лични желания, социален натиск и изострената атмосфера на изпитанията на вещици.