Австрийският писател Станислаус Хафнер (роден 1940-те) изсече характерна ниша в немскогоезичната литература, плетени от скрито египетология и фانتaстично повествование в тяло от творби, които са взелюбиха преданен кръг от последователи в езотеричните кръгове. Неговите художествени и нехудожествени произведения по-рано третират древноегипетските мистерии не като археологически любопитства, а като живи духовни технологии.
Основното художествено постижение на Хафнер е разاسъканият поредица, често наричан „Андор“ или египетски цикъл, публикуван между 1980 и 1997 г.:
Тези романи следват инициационни пътешествия през символични пейзажи, взети от египетската митология, смесвайки приключение с метафизична спекулация.
Между 1981 и 1990 г. Хафнер публикува десет кратки разкази с заглавия, четящи се като етапи на духовна драма: „Посетителят“, „Сънят“, „Ритуалът“, „Жертвената даря“, „Жертвата“, „Проклятието“, „Пророчеството“, „Предупреждението“, „Предаването“ и „Изкупението“. Всеки функционира като сгустен ритуален енактмент.
Нехудожествените работи на Хафнер артικулират теоретичната рамка зад неговата проза:
Тези томове представят египетската духовност като кохерентна система за самопреображение, адресована до съвременни търсачи.
Творчеството на Хафнер остава култов феномен, предимно в немскогоезичните езотерични общности. Неговият синтез от ригорозна египтологична образност и фентъзи разказване предваря съвременния тренд „митологична художествена литература“, докато неговата нехудожествена литература продължава да cirkулира в алтернативни духовни мрежи.