В Губецът, Джеро Спинели следва Доналд Зинкоф от първи до шести клас — момче, чиято искрена неловкост, изобилен провал и безгранична доброта го правят вечен "губец" по школски метрики. Целта на романа не е да го поправи, а да предефинира спечеляването.
Спинели използва близка трета личност, която честира перспективата на Зинкоф, като позволява на читателите да видят провала между неговото самообраз и съдиите на другите. Кульминацията — Зинкоф търси загубено дете в метел — превръща неговите "губец" черти (разсейност, липса на инхибиция) в героични активи.
Всеки има място. Сътът има нужда от своите Зинкофове — онези, които обичат без изчисление, опитват без гаранция за успех и измерват стойност с доброта, а не с табло.