1. Разказване на истории :Много писатели се стремят да забавляват читателите, като създават увлекателни разкази и сюжети. Те създават завладяващи герои, обстановка и конфликти, за да привлекат вниманието на читателя.
2.Изследване на тема: Писателите често използват произведенията си, за да изследват дълбоки теми и концепции. Те могат да използват символика, алегории и мотивация на героите, за да предадат мисъл - провокиращи послания за живота, човешката природа, обществото и т.н.
3. Социален коментар :Някои писатели използват своето писане като средство за коментиране на социални проблеми, политика, несправедливости или други текущи събития. Те могат да използват произведенията си, за да повишат осведомеността, да предизвикат статуквото или да провокират размисъл по важни въпроси.
4. Лично изразяване :Писането може да служи като форма на лично изразяване, където авторите могат да споделят своите мисли, чувства, опит, спомени или гледни точки. Те използват писането си като емоционален изход или начин да споделят уникалната си гледна точка с читателите.
5.Образователни или информативни :Някои текстове се фокусират върху споделянето на информация, знания и факти. Това може да включва нехудожествени жанрове като исторически разкази, научни изследвания, книги за самопомощ, статии и биографии.
6.Художествени достойнства: Писателите може да имат за цел да създадат естетическа стойност и красота чрез своя език и техники за разказване на истории. Те могат да се фокусират върху създаването на ярки образи, символика и литературни средства, които предлагат отличително и запомнящо се изживяване при четене.
Важно е да се отбележи, че намерението на писателя може не винаги да е изрично заявено и може да бъде субективно, подлежащо на тълкуване въз основа на гледната точка на читателя и анализ на текста.